понеделник, 8 февруари 2010 г.

Хамад Бин Халифа ал Тани

Емирът на Катар







Историята на емир Хамад Бин Халифа ал Тани е обичайна за арабските принцове. Неговата династия владее близо двеста години Катар - държава от 11 437 квадратни километра на едноименния полуостров в Персийския залив. Дедите му от клана ал Тани на могъщото племе Тамим идват в средата на 18 век и се захващат с добива на бисери.



Преди тях тези места стават известни като люлката на уахабизма - учението на тогавашния нов духовен лидер, което внася в исляма противостоенето на езическото наследство, осъжда стремежа към разкош и настоява за помощ на малоимотните. Това наследява местната държава на карматите, които създават стабилна и ефективна "социална" управленческа структура в района, известен от клинописните таблички като "страната Дилмун", която според шумерите е била раят.





Изглежда по невероятен начин генетичната памет оживява в емира на Катар. Той е известен като умерен и диалогичен лидер, който търси и намира пътища за разрешаване на конфликти. Най-големият му принос са усилията за потушаване на противоречията в Близкия Изток, където той непрекъснато се среща и с арабските лидери като президента на Сирия Башар Асад, и с израелеца Шимон Перес. Само от началото на тази година контактите му включват и Буш, и Путин, а на гости му идват също водачи на основни световни сили





Хамад Бин Халифа е активен и опитен дипломат, който предлага международни инициативи за мир и разбирателство не само в своя регион. Но за арабския свят емирътполага особени грижи. Той прави всичко възможно за прекратяването на огъня по време на последните стълкновения в Ливан през миналата година, той е първият арабски ръководител, който посещава страната и дава милиони долари за хората, останали без домове и средства за съществуване след бомбардировките от Израел.





Миналата година той имаше идея да "купи" ивицата Газа след израелското изтегляне и да я дари на палестинците.

Затова емирът се счита за едно от новите лица на промените в арабския свят. Катар е част от международната коалиция за освобождението на Кувейт и войските му участват в боевете с иракските части. Днес емирът е един от последователните сторонници за отмяната на санкциите на арабския си съсед. Добронамереността си Хамад Бин Халифа засвидетелства с предаването на международен арбитраж на вековния териториален спор с Бахрейн.






За всичко това страната му е избрана за член на Икономическия и социален съвет на ООН - ЕКОСОС, който е вторият по значение международен орган след Съвета за сигурност на световната организация. От 2000 година Катар е председател на Организацията ислямска конференция, мениджираща процесите в региона. На една от срещите й емирът каза: "Не трябва да се боим от глобализацията. По-добре е да се подготвим за нея и да действаме в нейните рамки, за да станем партньори, които ще се възползват от положителното й развитие



Хамад Бин Халифа идва на власт през 1995 година, когато с безкръвен преврат наследява баща си. Старият шейх отдавна прекарва повечето си време на круизи и в чужбина и новината го намира в Швейцария. Новият емир се опитва да заведе дело срещу баща си за държавните фондове, които според него родителят му е присвоил. Историята завършва с хепи енд - защото, казват, че се задейства консенсус във фамилията за предаването на властта на по-енергичен неин представител.

За новият емир казват, че е направил "перестройка" в Катар. Първото му нововъведение е отмяната на държавната цензура над медиите.







Така се ражда телевизията "Ал Джазира", която често предава и съобщенията на Бин Ладен. Спътниковият канал тръгва през 1996-а със 150 милиона долара от емира. Правят го телевизионни журналисти, работили на Запад, които искат да представят максимално обективно събития, мнения и позиции на панарабското информационно поле. Идеята е за пет години телевизията да започне да се издържа от реклами. Това не става и Хамад Бин Халифа отново налива пари - за миналата година подкрепата му за версията на английски стигна вече 1 милиард долара.





Емирът буквално възражда страната си и затова го наричат реформатор. От пустинния, заселен от чергари, Катар се преврна не само в една от най-богатите в света благодарение на нефта и природния газ, но и в най-прогресивната в района си. Емирът даде избирателни прави на жените - втори след Иран. Те са насърчавани да учат в университети и имат достъп до държавната администрация.

Най-добрият пример е неговата втора - от общо трите му съпруги, шейха Моза Бент Нарес ал Миснед. Тя не само е родила седем негови деца, но и е станала неразделна част от външнополитическата дейност на страната. В края на миналата година шейхата разговаря с китайски министри, членове на японското императорско семейство за здравеопазването, образованието и спорта.

Емирът отваря Катар за чужденци, създава филиали на английски и американски университети, въвежда общински избори. Затова народът му го боготвори.


Хамад Бин Халифа е голям фен на спорта след завършването на средното си образование в родината и военната академия „Сандхърст" в Англия. Негово дело са 10 стадиона в столицата Доха, изградени по английски образец.

Емирът докара в страната си основни състезания като 15-тите азиатски игри, първенството по американски футбол за младежи за Азия и света и турнирът по тенис на Катар, който става един от двата основни за Близкия Изток. Самият той е запален яхтсмен и притежава два бисера в своя клас. Освен това е гмуркач и обича изключително много конете.

Петролът и природният газ създават повече от 60 на сто от брутния вътрешен продукт на Катар. Те дават и 85 процента от експорта и 75 процента от прихода в хазната. Брутният вътрешен продукт на държавата за миналата година е 30,76 милиарда долара. Приходите са 22,51, а разходите - 16,89 милиарда долара.

Темпът на промишлено развитие в страната е над 10 на сто, безработните са 3,2 процента и няма поданици на емира, живеещи под прага на бедността.

Експертите твърдят, че запасите на Катар са 15 милиарда барела петрол, които гарантират екстракция на сегашното ниво за още 23 години. Природният газ е 25 трилиона кубически метра - което е повече от 5 процента от световните запаси. .
.

. .

Няма коментари:

Публикуване на коментар